Ясна Поляна

Най-старото писмено сведение за с. Ясна Поляна (Алан кайряк) е намерено в данъчен регистър от 1488 г. От него личи, че Ясна поляна има само българско население. Такова то се запазва и през цялото петвековно османско робство.
През 1888 г. Карел Шкорпил намира следи от крепостна стена, градена от суха зидария в местността „Калето”, на 1 км югозападно от селото. Открити са и четири некропола в близост до някогашния граничен пост Мусакьой.
При строителството на язовир „Ясна полана” 1966-1970 г. е открито уникално съкровище от 24 златни статери на Филип II Македонски и Александър III Велики и бронзови монети на наместника в Тракия, Лизимах – от IV век пр.н.е., само на 10 км от морския бряг (находките днес се съхраняват в музея в Бургас).
След Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и последвалия несправедлив Берлински договор предизвикват масово преселение на българското население от Странджа планина в Ясна поляна и други околни селища.
Нова преселническа вълна залива Ясна поляна след Преображенското въстание – 1903 г. предимно от селата Визица, Заберново, Стоилово, Калово, Граматиково, Бръшлян и Малко Търново.
Независимо, че Ясна поляна е на територията на България, населението активно участвува в подготовката и провеждането на Преображенското въстание. Като гранично село то е използвано като главен пропусквателен пункт, на въстаниците и превеждане на революционни дейци за Малко Търново. Там се складират оръжие, мониции, дрехи, обувки и др. в къщана на учителя Стамо Грудов. В селото отсядат войводи и ръководители на път за Странджа планина: Михаил Герджиков, Георги Кондолов, Яни Попов, Стамат Икономов и много други. Тук при Зелениковата река е убит последния секретар на войводата Георги Кондолов, Паскал Иванов.
През м. октомври 1906 г. в Ясна поляна е създадена прочутата Толстоистка комуна, по популярните възгледи на граф Лев Николаевич Толстой – за непротивене на злото с насилие, за нов по-свободен живот. Привържениците на толстоисткото движение се заселват там по покана на интелигентния Стамо Грудов – тогава кмет на селото. Толстоистите са все хора, учители, поети, писатели, редактори, художници, журналисти и др. и при пристигането си в Ясна поляна внасят разнообразие и нови интереси сред местното население.
Има сведения, че великият руски и световно известен писател и хуманист граф Лев Николаевич Толстой в края на живота си потегля от неговата руска Ясная поляна заедно със своя лекар за българското село Алан кайряк, но по пътя се простудява и умира на гара Астапово.
От 1934 селото носи името Ясна поляна и се развива като стабилен селскостопански и механизаторски район, с много и разнообразна селскостопанска техника. Дълги години там е седалището на Обедиено земеделско стопанство на всички съседни села. Там е изграден и най-големия язовир „Ясна поляна” в Югоизточна България, захранващ с питейна вода района на Черноморието от Бургас до Резово.
От 1984 г. в Ясна поляна се организира Международен симпозиум по дърворезба (скулптура от дърво), който продължава и до днес. Първите участници са предимно млади хора от България, Германия, Италия, Полша, СССР, Испания, Япония, Чехословакия, Виетнам, Югославия, Румъния и др. През последните години симпозиума разширява своя обхват и се превърна в симпозиум за пластични и визуални изкуства „Алан кайряк”. Много от произведенията са изложени в Приморско, курортният комплекс „Дюни”, в ММЦ, Бургас и други места.
Днес в Ясна поляна се развива селския туризъм. Близостта с Приморско (10 мин.) му дава възможност в пиковите моменти на лятото, там да се настаняват много туристи, а предпочитащите тишината и спокойствието, домашни плодове, зеленчуци, мляко и сирене директно отсядат там.
Туристическите маршрути дават прекрасна възможност за опознаване на околностите, курортните и природните забележителности по Южното Черноморие и Странджа планина. От Ясна поляна тръгват маршрути към Аязмото „Св.Св. Константин и Елена”-язовир „Ясна поляна” – 1 час (4 км); Хисърлъка край река Ропотамо – 1 ½ ч., местността „Златното дере” – 1 час (5 км); Лобното място на Паскал Иванов-местността дядовият Дачов бент (Згуриата) – 1 час (5 км); Моста на река Ропотамо-Вельо вир; река Ропотамо-блато Аркутино; връх Бурхама-Калето-Лободово кале; устието на река Ропотамо с лодка; Лъвската глава и др.