Веселие

За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко „калета”. Недалеч от селото се намира местността „Куманският юрть”, което название напомня за куманите, които нахлуват в България през средновековието.
В Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” – София е открито сведение за село Саръ Муса (в превод Жъртия Муса, дн. с. Веселие).
Първоначално селото е разположено на друго място, около юрта „Чавдар кайряк”, от където по неизвестни причини около средата на XIX век (по време на Кримската война 1853-1856 г.) е разселено и се установяват в подножието на връх „Мара Лишанка”.
Първите наченки на духовен живот започват с построяването на първата църква през 1866 г., изгорена при отстъплението на турците в 1878 г. В 1869 г. е открито и първото българско училище.
След Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в с. Веселие идват няколко български семейства от селата Ченгер и Салихлер (дн. не съществуват) край Приморско. След разгрома на Преображенското въстание – 1903 г. пристигат изселници от селата Визица, Граматиково, Заберново и Българи. Нова вълна заселници идва след Балканската война – 1912-1913 г., главно беженци-изгнаници от Бунархисарския район. А като зъвършек, след завършване на Първата империалистическа война, в селото идва последната група преселници, които образуват цял квартал, най-напред в колибарското селище Дерекьово, а по-късно към 1930-1933 г. се преместват в отделен квартал в източната част на селото, където им са построени къщи от заема на Рене Шарон. По този начин през 1933 г. селото брои 1 200 жители.
През 1924 г. се постоява ново голямо училище.
През 1927 г. се основава читалището – основател е историк-краевед Горо Горов.
През 1927 г. е изградена телеграфопощенска станция.
Селото носи името Веселие от 1934 г., след допитване на хората и по тяхно предложение.
През 1934 г. с. Веселие е седалище на новосформирана обединена община със съставни селища Ясна поляна, Ново Паничарево и Приморско, която функционира до 1944 г. От 1945 г. е самостоятулна община, след това преминава към Община Созопол и от 2002 г. след проведено допитване на хората преминава към Община Приморско.
През 1938 започва строителството на сградата на съвета и се довършва в края на 1944 г.
През 1962 г. е изграден цех за битова тъкан към УПП Балкантурист Бургас.
От Веселие са излезли известни артисти – н.а. проф. Кирил Г. Попов (майстор на художественото слово, артист и преподавател), н.а. Георги Попов, корена на н.а. Апостол Карамитев по майчина линия също е от там, както и артиста Георги Раданов също е свързан със селото. Като прибавим към имената на тези велики артисти и имената на на техните съпруги – Лили Попова, Маргарита Дупариново, и Любка Колчакова – прима балерина на Софийската национална опера, гордостта за веселийци става още по-голяма. Местните хора често си задават въпроса: – Има ли друго толкова артистично и весело село в България?
От Веселие е излязъл министърът на туризма и заместник министър на вътрешната търговия и услугите от 70-те години Петко Тодоров, както много лекари, инженери, военни и др. Историкът проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей – София, също е свързан с това място – то е родно място на майка му.
Днес Веселие е китно и красиво село, с много вили, подходящо за активна почивка през почивните дни. Хубавата природа и близостта с Бургас го правят предпочитано място за отмора. Освен това близостта с морските курорти му дава възможност за бърз достъп до Приморско, до река Ропотамо, в.с. Дюни, Равадиново и Созопол.
За любителите на туризма има идеални туристически маршрути.