Според древногръцкия учен Херодот, цялата област на Южното Черноморие от Аполония (Созопол) до Силамидис (Мидиа – дн. в Турция) е населена от тракийското племе мелинофаги. През II век пр.н.е. тази област е заселена с тракийското племе скирмияни, които имат славата на добри металурзи в Тракия.
В средновековните морски портулани (карти) Приморския полуостров, където е разположен град Приморско, още през IV век (1351 г.) е обозначен с латинското име АЗИНЕ (Asine), няколко века по-късно е заменено с гръцкото име ЗУНАРИТА (Sunarita) – „дъга”, „пояс”, а по-късно полуостровът е наречен КЬОПРЮ БУРУН (Köprü burun) – „мост”, „капитански мостик”.
От подводните археологически проучвания на Черно море са окрити крепости-селища пред устието на р. Ропотамо от III-то хилядолете пр.н.е.
Мегалитното тракийско светилище БЕГЛИК ТАШ (Българският Стоунхендж) от II век пр.н.е., е свещено пространство с тракийски могили, долмени и малки скални светилища – без аналог в България.
Тракийската антична средновековна крепост РАНУЛИ и феноменът ЛЪВСКАТА ГЛАВА дело на наследника на Александър Македонски от 305 г. пр.н.е. Лизимах, василевс на Тракия, по-късно се нарежда в Хамбарлийския декрет на хан Крум от 813 г. заедно с градовете Анхиало (Поморие), Девелтум (Дебелт) и Аполония (Созопол).
Откъм западната част на Приморско, в късната античност IV-VI век сл.н.е. е минавал римския черноморски крайбрежен път, който е свързвал Месембрия и Анхиало с Константинопол.
Изследванията на чешките историци и археолози братя Карел и Херман Шкорпил през 1888 г. и 1894 г. на Приморския полуостров, както и последвалите разкопки и проучвания през 1922 г. в района на кладенеца Качката, откриват ценни археологически находки от новакаменната епоха: каменни шила, каменни длета, каменен чук с дупка в средата; в по-горните пластове са открити керамични съдове – глинени гърнета, лули и други каменни предмети от по-късна епоха и предмети от кост, датиращи от меднокаменната епоха на неолита и бронза – III-то хилядолетие пр.н.е.
На тази земя с древна история и изключителни забележителности е разположена най-новата Община Приморско в Република България. Създадена през 1997 г. – Указ № 258 от 18.07.1997 г.
Общината територално е разположена в Бургаска област и граничи с общините на север със Созопол, на юг с Малко Търново и Царево.
Общата площ на Община Приморско е 350,7 кв. км, която е 4,61% от територията на Бургаска област и 0,32% от територията на Република България. Територията на общината обхваща шест землища: на гр. Приморско, Ясна поляна, Ново Паничарево, Писменово, от 2001 г. – Китен и от 2002 г. – Веселие.
Център на общината е гр. Приморско. Градът се намира на 55 км от областния център – Бургас, на 180 км от Варна, на 450 км от София, на 350 км от Истанбул и на 380 км от Букурещ – всички посочени градове имат международни летища и връзка с целия свят.
Населението в Община Приморско към 03.02.2012 г. е 7 495 жители:
Приморско – 3 662
Китен – 1 170
Ново Паничарево – 896
Веселие – 872
Ясна поляна – 679
Писменово – 216
Мъже – 3 775, жени – 3 720.
Най-голямата придобивка и предимство на Община Приморско е, че граничи с Черно море и че плажовете на общината са едни от най-хубавите на цялото Българско Черноморие, най-дълги и най-широки от всички плажове по Южното Черноморие. Непосредствената близост до Странджа планина, река Ропотамо и историческите забележителности от времето на траките – II век пр.н.е.