Общината

Община Приморско  е първата община – рожба на демокрацията в Бургаска област

Тя е създадена доброволно по волята на хората от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и  село Ново Паничарево през 1997 година (Указ № 258 от 18.07.1997 година на Президента на Република България). Впоследствие, към общината доброволно се присъединяват: град Китен (април 2001 г.) и село Веселие (април 2002 г.).

Община Приморско се намира в югоизточната част на Република България. На изток граничи с Черно море, на запад и на север с община Созопол и на юг с общините Царево и Малко Търново.

Общата площ на община Приморско е 350,7 квадратни километра, която е 4,61% от територията на Бургаска област и 0,32% от територията на Република България.

Територията на общината обхваща шест землища: на град Приморско, град Китен и селата Ново Паничарево, Ясна поляна, Веселие и Писменово.

Център на общината е град Приморско. Градът се намира на 450 километра от столицата София и на 50 километра от град Бургас – четвъртият по големина град в България.

Транспортно – географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново. В непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево – Ясна поляна – Приморско.

За по – нататъшното развитие на транспортните връзки на общината с останалите градове от България и Европа допринася изградената автогара (транспортен терминал) в град Приморско, предстоящото пускане в експлоатация на модерна автогара в град Китен и на летище за малки самолети и чартърни полети в землището на общината.

Най-голямата придобивка и предимство на община Приморско е, че тя граничи с Черно море и че плажната ивица на общината е най-дългата и най-широката от всички общини на Южното Черноморие.

Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето “Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище.

Наличието на “Долмените” – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки, на североизток от “Качъка”, в околностите на “Ченгер”, също са доказателство, че тук са живеели различни племена.

От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.